ох, явно никой не се снима с кучето си, а всички снимат кучето само!
Ние имаме 1 снимка с Хара заедно:
Ето ме и мен, Марина (обикновено не изглеждам точно така, но нямам друга снимка), завърших Софийския - Славянска филология, сега работя:
На Харка татко й го няма, той е все в командировка, нямаме го и на снимки. А ето я и нея самата на плажа Липите, още неваксинирана с всички ваксини:
И Харка по-голяма:
И една смешна снимка, на която Хара се чувства страшно комфортно с обездвижителя ми за врат:
Не мога да пропусна "братовчеда" Джетро, мое куче, но с друго местожителство:
Тримата живеем в София, но не я обичаме, защото калпазанката почти няма къде да пишка, има много лоши хора (вкл. и деца), които се страхуват от нея и искат да я ритнат и много й се карат, че съществува на този свят

а тя само иска да ги цунка, особено децата. Същото е и с повечето кучета, които я хапят, когато им досажда с намерението си за игра и тя все повече се страхува от другите кучета. Гледаме винаги да я водим извън София, в родните Смолян и Благоевград, дори на далечната стара къща в Синеморец, където баби и дядовци й се радват и тича на свобода с голдъните Ная и Боно (скоро ще сложа снимки на тези прекрасни, здрави, смели синеморски възпитаници, за да видите какви са им хубави козинките от морската вода и как им се отразява животът на открито). Ако някога оставаме в София, то е само за да посетим училището - някои вече ни познават с плашливата в началото Хара и Хара в края на урока, която не иска да си тръгне и тича към рекичката

Много си обичаме момичето, защото е умно, спокойно, не прави никакви бели и честичко си завира главичката в нечий скут да я погалим. Жалко, че за тази малка възраст трябваше да преживее одраскване в чревцата, силно преяждане в ранна детска възраст, от което насмалко да я загубим, скъсано лимфно каналче, което се събра в голяма торбичка в меките части на шийката,5 кърлежа-последния го вадихме днес и ларингит, инжекциите за който свършват в сряда. Тя също ни има много доверие и много слуша и много ни обича. Затова сме посветили цялото си лично време на нея-дяволитата принцеска, докато порасне и тя започне да се грижи за нас
Поздрави на всички!