. Но да започнем отначало- раждането на мама беше много тежко, но накрая най- упоритите- аз и брат ми, все пак успяхме да се появим на белият свят, че и да оцелеем. И се започна веселбата...Тук съм на 6 дни и вече разбирам от готините пози за спане
Тук на човешкия си дядо разказвам кооолко е хубав живота след като се понаспиш
Първа проба за правене на стойка, с напикаване на леглото на човешкия батко след това
Няма да му кажете за това, нали?
На един месец съм вече с поглед на едно много голямо и мъдро куче, нали?
И вече владея няколко вида усмивки!
Навън има толкова миризми, които дразнят чувствителното ми носле!
Една от малкото снимки, на която съм що- годе на фокус
Тук презентирам личното ми изобретение- държач на опашки!
Кой би могъл да устои на този поглед?
А на този?
Тук човешката ми мама е малко тъжна, защото след малко братчето ми ще замине в прекрасния си нов дом
А тук сме все още всички заедно, но идва прекрасното време, когато всеки поема по своят път
А това е моето настояще, първата ми победа и- надявам се, не е последна!
А сега съм уморена, в компания на любимите си хора и в уюта и спокойствието на дома ми, до мен е майка ми и чичо Чочо- живота е хубав, приятно ми беше да се запознаем, а се надявам- и на вас!
До нови срещи!
