Много се гордея с него, защото вчера успя да се качи сам в трамвая, съответно и да слезе (макар че пълзеше като гущер
) Надявам се и когато пътуваме само двамата пак да го прави, защото тежи наполовина на мен и съвсем не мога вече да го вдигам.Rusty Aragon Bear of Gold
Да хаха много е дълъг и тънък, а козинката още бебешка.
За съжаление има някакво топче от едната страна на корема (някъде там), днес го водих на лекар и се оказа, че е от една инжекция, която му биха като го беше ухапало нещо. Но то беше преди 20 дни и най-вероятно това топче така ще си му остане :/ Дано все пак е от това, а не нещо опасно! Сигурно няма да можем да пробваме да го водим на изложба така, но най-важно е да е здрав!
За съжаление има някакво топче от едната страна на корема (някъде там), днес го водих на лекар и се оказа, че е от една инжекция, която му биха като го беше ухапало нещо. Но то беше преди 20 дни и най-вероятно това топче така ще си му остане :/ Дано все пак е от това, а не нещо опасно! Сигурно няма да можем да пробваме да го водим на изложба така, но най-важно е да е здрав!
Ръсти пръсти вече е на 7 месеца, даже почти на осем ): И не мога да не ви споделя, че е започнал да става мааааааааалко по-послушен Ходи редом от време на време, идва като го викам навън почти винаги и дори ми връща пръчките. Но все още си е едно малко бебе в голямо тяло (и не мога да го вдигам вече): )
Проблемът, с който не можем да се справим е яденето на боклуци навън, защото си пълни устата и бяга. Последните седмици е открил що за лакомство са тоалетните хартии и съпровождащите ги неща под храстите и много внимателно се оглежда да не изпусне някъде!
Но мисля че най-любимата му част от разходката е да открадне на някое куче топчето и после по половин час да не можем да му го вземем. В началото много ме беше срам, но вече май свикнах.
И така съжителството с Ръсти е много интересно и на моменти трудно. Все още водим битката за леглото и все още никой не е спечелил. Ръсти пръсти много примерно си спи на земята, но събудя ли се сутрин се е сгушил някъде до мен. Вечер като гледаме филм си качва лапите на леглото и ляга и докато му се караме хоп хоп и си качва и задните крака много тихомълком и в момента, в който го докосна с ръка, за да го избутам, се подпира на мен и започва той да бута и все пак аз още не съм се предала за леглото и няма да си го дам!
любимаат поза за сън :Д
Всичко е много хубаво, обаче през по-голямата част от времето аз съм с Ръсти и съответно аз съм тази, която се кара и забранява неща и се чудя дали той не ме възприема като "лошия стопанин" по някакъв начин.
Напоследък като сме си вкъщи двамата ако реша да отида до кунята например, той идва с мен и ляга в коридора и после не иска да се върне в стаята ми... викам го, обаче не иска и стои там. Започнах да го оставям да си стои сам и си затварям вратата, но не се впечатлява изобщо. Като беше по-малък постоянно ходеше по мен и ми лежеше в краката, а вече не е така. Защо е това? (а иначе като го оставям сам, за да изляза е тъжен и лае)
Всъщност нямам представа дали той ни обича, бях чела някъде, че трябва да мине доста време, за да започне кучето да си обича стопаните.
Та да, дали има вероятност да ме обича по-малко например, задето съм строга с него и му се карам като прави бели? Защото ако не съм строга ще ми се качи на главата, както е започнал да прави.
Ходи редом от време на време, идва като го викам навън почти винаги и дори ми връща пръчките. Но все още си е едно малко бебе в голямо тяло (и не мога да го вдигам вече): )Проблемът, с който не можем да се справим е яденето на боклуци навън, защото си пълни устата и бяга. Последните седмици е открил що за лакомство са тоалетните хартии и съпровождащите ги неща под храстите и много внимателно се оглежда да не изпусне някъде!
Но мисля че най-любимата му част от разходката е да открадне на някое куче топчето и после по половин час да не можем да му го вземем.
В началото много ме беше срам, но вече май свикнах.И така съжителството с Ръсти е много интересно и на моменти трудно. Все още водим битката за леглото и все още никой не е спечелил. Ръсти пръсти много примерно си спи на земята, но събудя ли се сутрин се е сгушил някъде до мен. Вечер като гледаме филм си качва лапите на леглото и ляга и докато му се караме хоп хоп и си качва и задните крака много тихомълком и в момента, в който го докосна с ръка, за да го избутам, се подпира на мен и започва той да бута
и все пак аз още не съм се предала за леглото и няма да си го дам!любимаат поза за сън :Д
Всичко е много хубаво, обаче през по-голямата част от времето аз съм с Ръсти и съответно аз съм тази, която се кара и забранява неща и се чудя дали той не ме възприема като "лошия стопанин" по някакъв начин.
Напоследък като сме си вкъщи двамата ако реша да отида до кунята например, той идва с мен и ляга в коридора и после не иска да се върне в стаята ми... викам го, обаче не иска и стои там. Започнах да го оставям да си стои сам и си затварям вратата, но не се впечатлява изобщо. Като беше по-малък постоянно ходеше по мен и ми лежеше в краката, а вече не е така. Защо е това? (а иначе като го оставям сам, за да изляза е тъжен и лае)
Всъщност нямам представа дали той ни обича, бях чела някъде, че трябва да мине доста време, за да започне кучето да си обича стопаните.
Та да, дали има вероятност да ме обича по-малко например, задето съм строга с него и му се карам като прави бели? Защото ако не съм строга ще ми се качи на главата, както е започнал да прави.
Толкова е сладък! Не мисля че трябва да се тревожиш от това, че не е постоянно до теб, това даже е добре от гледна точка на това, че малко или много е самостоятелен. Кучета, които постоянно държат стопаните си под око по-често страдат, когато са оставяни сами.
Сигурна съм, че той обича всички в семейството още от първия си ден с вас , все още може да нямате изградена връзка помежду си. Рей започна да ме слуша и да ми се доверява на доста по-късен етап, защото аз нямах правилен подход към него дълго време. През цялото време сме се обичали, но нито той, нито аз сме били особено наясно какво точно иска другия-той не слушаше, аз се карах, той не разбираше аз защо се карам, аз се отчайвах все повече и повече 
Винаги моя грешка, но в последствие аз се научих как трябва да общивам с него, как да му показвам какво се иска от него и малко по малко нещата се изгладиха. Моето куче в момента е най-милият ми приятел и изобщо не ме притеснява дали това на някой му се струва странно. Дисциплината само ми е помогнала в изграждането на тези взаймоотношения, но никога не трябва кучето да го е страх от теб, можеш да му се караш, когато прави беля, но и задължително го поущрявай когато е добър, играй с него, играта е много важен елемент -дърпане на въже, хвърляне на топка, но винаги спирай преди да му доскучае.
Но сега се замислям, че след мен следващият човек вкъщи, когото Рей обожава е баба ми, която никога не му се е карала, тя го глези и се грижи за него, когато аз не съм там. Е да не я слуша както слуша мен, тя за това и не го пуска от повода, но вкъщи той обича да е покрай нея, не при сестра ми или някой друг - само при баба ми. Те усещат кой ги харесва, кой се грижи за тях.
Ръсти ви обича, това поне е сигурно
Сигурна съм, че той обича всички в семейството още от първия си ден с вас
, все още може да нямате изградена връзка помежду си. Рей започна да ме слуша и да ми се доверява на доста по-късен етап, защото аз нямах правилен подход към него дълго време. През цялото време сме се обичали, но нито той, нито аз сме били особено наясно какво точно иска другия-той не слушаше, аз се карах, той не разбираше аз защо се карам, аз се отчайвах все повече и повече Винаги моя грешка, но в последствие аз се научих как трябва да общивам с него, как да му показвам какво се иска от него и малко по малко нещата се изгладиха. Моето куче в момента е най-милият ми приятел и изобщо не ме притеснява дали това на някой му се струва странно. Дисциплината само ми е помогнала в изграждането на тези взаймоотношения, но никога не трябва кучето да го е страх от теб, можеш да му се караш, когато прави беля, но и задължително го поущрявай когато е добър, играй с него, играта е много важен елемент -дърпане на въже, хвърляне на топка, но винаги спирай преди да му доскучае.
Но сега се замислям, че след мен следващият човек вкъщи, когото Рей обожава е баба ми, която никога не му се е карала, тя го глези и се грижи за него, когато аз не съм там. Е да не я слуша както слуша мен, тя за това и не го пуска от повода, но вкъщи той обича да е покрай нея, не при сестра ми или някой друг - само при баба ми. Те усещат кой ги харесва, кой се грижи за тях.
Ръсти ви обича, това поне е сигурно
На Ръстинянче първия сняг ((: Голяма радост беше, голямо ядене и много беше ядосан, че като му хвърля снежна топка в снега не може да я намери.
"Маги пак готви нещо и няма да ми даде да опитам ооо оооо):"
Лакомията на 6.
Ръсти като излизаме го изолираме в коридора, където няма достъп до нищо, освен негови си неща, но вчера, след като цял ден ни е нямало, се прибираме и виждаме вратата на хола отворена... на Ръсти му доскучало и решил да си отвори
Доста ме беше страх какво ще заваря в стаята, където има мноого неща за изяждане, особено едни кутии с настолни игри много щяха да му се усладят.И все пак беше изял само едно единствено нещо - пантофите ми, до които най-после се е добрал и си е отмъстил задето никога не му е давано да ги гризе - каква несправедливост! Все едно беше валял дъжд от пантофени парчета :Д Но от друга страна много се гордея с него, защото не ебше пипнал нито един от многото кабели, нито картонените кутии с бонбони, които са на ниско, нито възглавниците по дивана, нищо! Пантофите ще ги прежаля, но се чувствам сякаш мъничко е пораснал и знае, че някои неща не бива да ги яде (освен пантофите, те явно страшно са го дразнели, че да ги направи на такива парченца
) И така, Ръсти расте (:
Днес нашият малък Ръсти стана на 1 годинка, макар да си е все същото бебе разлигавено <3 Не мога да повярвам, че преди година само съм си мечтала да го имаме, а ето сега вече порасва при нас. Та честит рожден ден на Ръсти-пръсти и му пожелавам винаги да е толкова игрив и гушкав и ако може да ме дърпа по-малко на разходки ! :Р (кого заблуждавам хаха)
ето го рожденика
а тези дни ако ми остане време ще ви покажа каква торта му спретнах :Д защото така и не разбрах може ли отнякъде да се поръча хубава кучешка торта, каквито виждам тук на снимки от кучешки рождени дни.
ето го рожденика
а тези дни ако ми остане време ще ви покажа каква торта му спретнах :Д защото така и не разбрах може ли отнякъде да се поръча хубава кучешка торта, каквито виждам тук на снимки от кучешки рождени дни.
-
marina kojuharova
- Потребител
- Мнения:1592
- Регистриран:вт яну 20, 2009 3:39 pm
- Местоположение:София-Ситняково
ето снимка на тортата, която му причини страшни работи в стомаха и се наложи да я изхвърлим, но много се бях постарала имаше месо от консерва, гранули и варени яйца, за да изглежда подобаващо
И тъй като на рождения му ден нямаше как да го изведем на голяма разходка, защото беше делничен ден, го направихме в съботата. Сутринта го водихме на стадиона с нас да тича, а той веднага изнамери някакви тръни и си олепи цялата опашка.
После го водихме на разходка зад сити център и в южен парк и се катерихме по разни хълмчета, от което той беше много щастлив, разбира се.
След няколко дни ходихме с нашите на една голяма поляна извън София да посрещаме пролетта.
А това е на брат ми кучето, с което за съжаление изобщо не се харесват... или по-скоро то не харесва Ръсти, който много отчаяно се опитва да си играе всеки път.
А тази снимка някой я направи на срещата в Западен парк и много ни хареса
имаше месо от консерва, гранули и варени яйца, за да изглежда подобаващоИ тъй като на рождения му ден нямаше как да го изведем на голяма разходка, защото беше делничен ден, го направихме в съботата. Сутринта го водихме на стадиона с нас да тича, а той веднага изнамери някакви тръни и си олепи цялата опашка.
После го водихме на разходка зад сити център и в южен парк и се катерихме по разни хълмчета, от което той беше много щастлив, разбира се.
След няколко дни ходихме с нашите на една голяма поляна извън София да посрещаме пролетта.
А това е на брат ми кучето, с което за съжаление изобщо не се харесват... или по-скоро то не харесва Ръсти, който много отчаяно се опитва да си играе всеки път.
А тази снимка някой я направи на срещата в Западен парк и много ни хареса