Голди тази година доста почивки му станаха, наскоро се върнахме от море №3.
Преди това направихме 2дни пътуване, 1во мнахме през Плевен. Там емоциите не спряха. Направихме огромната грешка да го заведем на разходка в Кайлъка. Хвана всичките кърлежи на света. Сертифект-а му беше на около 25 дни, по листовка пише че важи около 40-50 дни, което е голяма заблуда както установихме. Не стига че не му помогна да не се закачат, ами толкова им хареса на тия гадини в козината на Голд, че даже и се размножиха там. Разходката беше в събота вечерта за около 2-3 часа в Кайлъка. Неделя сутринта имаше стотици, да не кажа хиляди малки кърлежи по него. За късмет имаше Вет Лекар/аптека която да работи и взехме добрия стар Адвантикс. След около 24 часа той почна да ги ръси, и ние респективно да го пощим. На около 600-700 бр. спряхме да ги броим.
Всичко приключи добре, на 4тия ден вече нямаше нито един. Да живее Адвантикса, евала на Байер!
Плевенчани явно си знаят да не си разхождат кучетата в кайлъка, но някой не плевенчанин да не си и помисля да ходи там на разходка. Никога повече няма да го заведа там. Доктора като го видя, и каза: "Да не сте ходили на разходка в Кайлъка?"
Голд гордо позира с бодили на една "наша" поляна между Бяла и Попово.
Продължихме към запазения хотел на северното черноморие, а именно хотел Яница в с. Крапец. Мястото беше страхотно, до хотела имаше хубави поляни (без кърлежи), плажа беше много голям и всичко изглеждаше перфектно.
Голд го беше страх от вълните, понеже бяха доста големи, някои бяха 2-3 пъти по-високи от него. Почти не искаше да плува, само си взимаше топката и след това веднага бяга навън.
Мислехме си как след драмата с кърлежите всичко ще бъде наред и ще си изкараме перфектно. Да, ама всяко чудо за 3 дни.
На 4тия ден дойде управителя на хотела и каза как собственика видял кучето в новата част на хотела и заплашил че ще уволни управителя! На което аз отговорих, че въобще ме не ме интересува и не е моя работа техните вътрешни неуредици. 2 пъти преди да резервираме хотела питахме, може ли с куче, и 2та пъти казаха - да, може, няма проблем. Като ни приемаха на рецепция 1вия ден ни съобщиха че ще вземат 10 лв. отгоре за кучето, на което ние съвсем спокойно казахме, добре няма проблем.
След управителя от някъде се появи една жена, на главна буква "Ф" и зададе въпроса "Какъв е проблема с кучето", аз най-културно я попитах "коя е" и тя ми отговори че била "собственика" на хотела. Хм... много вожд станаха и почнах да се бъркам кой кой е... както и да е, отговорих и най-културно че аз проблем с кучето нямам, като изключим последното му разстройсвто преди 4 дни, което оправихме с активен въглен. След това почнах да слушам какви ли не истории за кучета, за семейства и подобни които толкова слабо ме интересуваха че 90% ми минаха през едното ухо и излязаха през другото. В един момент се питах аз клиент ли съм на хотела или някой служител на "собственичката" на хотела. Най-учтиво и казах че няма какво да разговаряме повече, нито има какво да обсъждаме, нито имам желание. Като решат какво да правят, да ни уведомят.
Някой от управата на хотела взе решение - ще ни местят в друга стая в старата част на хотела. Хм, интересно решение, казахме ОК, като подготвите стаята кажете, ние сме готови да се преместим. След няколко часа казаха, няма да се местите, няма друга стая в старата част на хотела. Междувременно ние се задействахме и почнахме да си търсим друго място да продължим почивката.
Единствения нормално мислещ човек беше истинския собственик, който каза че проблема си е изцяло техен и ако искаме да останем в същата стая до края на резервацията. Ествествено че няма нормален човек, който да остане при така стеклите се обстоятелства.
Хубавото беше че имахме само 1 нощувка още, защото успяхме да си намерим място в бунгала "бъчвата" в гр.Бяла.
Местонахождението им супер, на 20-30м от южния свободен плаж на Бяла, с много зеленина. Нямахме климатик, но всичко останало беше супер.
Намерихме си приятелка - лабрадорката суарте. След преместването в бунгалата наистина ни започна почивката
Плажа беше страхотен и свободен. Рай за хора с кучовци.
Всички изкарахме страхотни 5 дни в Бяла, и на никой не му се прибираше в София.
Като за финал на нашия станал доста дълъг разказ- малко позьорски снимки
и за финал снимка на щастливото човеко-кучешко семейство
Искам да ме осиновите в качеството на куче 
[/list]
