Ще започна с това, че не планирах да оставям бебе за себе си на този етап. Малката обаче успя така да ми влезе под кожата, че в един момент стана ясно, че не мога да я дам на никой
Флейм беше по-различна от останалите бебета, често стоеше отделена от другите (както се вижда на снимката по-долу 
) плачеше доста, понякога отказваше да яде и имаше нужда от наблюдение. 
Обичаше просто да си седи и да наблюдава, а мен не ме изпускаше от очи когато бях в стаята. И някъде между засилените грижи и тези вечно търсещи ме умни очи аз разбрах, че това куче е за мен
. 
Така започва нашата история. Сега Флейм си наваксва с яденето, не спира да играе с мама Фелисити и е голяма радост за всички
Поздрави от малкото пламъче и цялата банда!
