
Ще започна с това, че не планирах да оставям бебе за себе си на този етап. Малката обаче успя така да ми влезе под кожата, че в един момент стана ясно, че не мога да я дам на никой



Обичаше просто да си седи и да наблюдава, а мен не ме изпускаше от очи когато бях в стаята. И някъде между засилените грижи и тези вечно търсещи ме умни очи аз разбрах, че това куче е за мен


Така започва нашата история. Сега Флейм си наваксва с яденето, не спира да играе с мама Фелисити и е голяма радост за всички



Поздрави от малкото пламъче и цялата банда!
