. Толкова беше сладичко! Иначе то е родено на 6 октомври 1996. Ние не бяхме имали дотогава куче и си помислихме, че е мъжко. Затова го нарекохме Дюм (на името на едно гепардче от книгите за Пипа на Джой Адамсън). Един ден през нас мина една пощенска раздавачка, която много обичаше кучета и ѝ го показахме. "Ами че то е женско", каза тя и ние се чудехме как да му променим името, макар че вече беше свикнало и майка ни каза да се казва Димка, което според мен беше малко тъпо, ама се прие. И така си го наричаме: Дими, Мънинка, Сладуранка, и т.н. Голяма красавица е! Обичаше много да тича и да прави едни огроомни кръгове и дори едрите кучета не можеха да я стигнат. 
Сега е вече малко възрастна, но ние пак много си я обичаме! Не знаем какво бихме правили без нея! Никога не бихме я изоставили за нищо на света. Всъщност, не мога да разбера как може да има хора, които цял живот са гледали една душичка и като остарее, я захвърлят на произвола на съдбата. 
Много харесваме голдъните, за нас едни много красиви и великолепни кучета, много благородни и весели. От доста време ви чета и чак сега се осмелих да се регистрирам. Надявам се да ни приемете, въпреки че все още нямаме голдънче, но много ни се иска си вземем. Много харесваме всички сладурчета от този клуб!!!
Ето и една снимка на нашата сладуранка, за съжаление тук е малко стъписана от фотото, но за момента нямаме други. В скоро време ще се опитам да направя още снимки.
!
Имат прекалено много зъбен камък, пък и някои от тях се клатят доста. За съжаление тя не дава на доктора дори да ѝ отвори муцунчето, но не смеем да ѝ слага упойка, защото вече е на 12 години и половина и е много рисковано. Наложи се тези които се клатят да ги вади без упойка (което хич не беше трудно, само че тя много се уплаши). Лошото е, че пак я наболяват, а пък са много зле, днес видях, че още един се клати и утре ще идем да ѝ го извадят. Лошото е, че всичките ѝ зъбки са доста зле, а не всички се клатят (пък и не знам дали като се махнат, ще престане възпалението). Доктора каза, че имала пародонтоза и зъбите ѝ били безобразно и нямало начин освен да се махнат. Няма как, ще ѝ даваме по-мека храна, разбира се пак ще има месце, важното е само да бъде добре. Вече останаха само 4 зъба, но не знаем какво да правим. Пък и само ни плашат с тези упойки. Не знам дали трябва да рискуваме. Просто не можем да си представим живота без мънинката ни сладурана. 
