А сега де .... !!!
Какво стана, къде отиде това дъно? Последва бясно ритане (плуване) и за норматив (на който би завидял и Ян Торн) се озова на брега. После имаше едни укорителни рогледи от типа : „ Къде ме изпрати тате-е ???”
„ Какво беше това мокрото нещо ?”
„ Ти защо не влезе , а ме караш мен?”
и все от тоя род. И ДО ТУК ! Повече не успях да го накарам да се доближи на по-малко от метър до водата. Чудя се дали и за месце не би повторил , но силно се съмнявам в мотивацията му в онзи момент за контакт с водата. „Това нашето куче, все едно не е голдън” беше коментара на дъщеря ми.
Като се върнахме в къщи 15 минути се оплакваше на съпугата ми от всичко, което му се беше случило. Направо го изигра цветно – то не беше жално скимтене, не бяха обяснения. Напомни ми за една игра – да обясниш заглавието на филм само с жестове. Не разбрах кой го бе научил на това ?! А може да му е по рождение , защото от малък е много приказлив.
Мислех в неделя да отидем до боянския водопад на разходка, но първо ще отидем на училище и после да си направим един пикник на Витоша. Може да си намерим и компания 
Успех!
